България празнува 132 години от Съединението
На 6-ти септември честваме обединяването на Княжество България и Източна Румелия.
През есента на 1885 година България пази правото си да върне в границите си земята, която й принадлежи.
Съединението се прави след протести в разнообразни градове на Източна Румелия, последвани от боен прелом на 6 септември 1885, подсилен от българския княз Александър I.
Народът отхвърля една неправда, наложена от Великите сили през юни 1878 година След Берлинския конгрес страната ни е разграничена на Княжество България и Източна Румелия, която остава под османска власт. Именно популацията там стартира придвижване за обединяване - през 1880 година е основан Български скришен централен революционен комитет (БТРЦК), който се бори да реализира обединяването.
В началото на 1885 година отпред застава Захари Стоянов, който взема решение Съединението да стане под скиптъра на княз Александър Батенберг. Така, на 6 септември 1885 година, след навлизането в Пловдив на отрядите на Продан Тишков и майор Данаил Николаев, регионалният шеф на Източна Румелия Гаврил Кръстевич е задържан и е основано краткотрайно държавно управление, отпред на което е Георги Странски, което афишира присъединението на Източна Румелия към Княжество България.
Два дни по-късно, с манифест, князът утвърждава публично Съединението на региона и приема да бъде титулуван за в бъдеще като княз на Северна и Южна България.
На 5 април 1886 година Съединението е прието и от делегатите на Великите сили (Германия, Австро-Унгария, Италия, Англия, Франция, Русия, Италия) и с българо-турската конвенция, Източна Румелия публично е присъединена към Княжество България.
През есента на 1885 година България пази правото си да върне в границите си земята, която й принадлежи.
Съединението се прави след протести в разнообразни градове на Източна Румелия, последвани от боен прелом на 6 септември 1885, подсилен от българския княз Александър I.
Народът отхвърля една неправда, наложена от Великите сили през юни 1878 година След Берлинския конгрес страната ни е разграничена на Княжество България и Източна Румелия, която остава под османска власт. Именно популацията там стартира придвижване за обединяване - през 1880 година е основан Български скришен централен революционен комитет (БТРЦК), който се бори да реализира обединяването.
В началото на 1885 година отпред застава Захари Стоянов, който взема решение Съединението да стане под скиптъра на княз Александър Батенберг. Така, на 6 септември 1885 година, след навлизането в Пловдив на отрядите на Продан Тишков и майор Данаил Николаев, регионалният шеф на Източна Румелия Гаврил Кръстевич е задържан и е основано краткотрайно държавно управление, отпред на което е Георги Странски, което афишира присъединението на Източна Румелия към Княжество България.
Два дни по-късно, с манифест, князът утвърждава публично Съединението на региона и приема да бъде титулуван за в бъдеще като княз на Северна и Южна България.
На 5 април 1886 година Съединението е прието и от делегатите на Великите сили (Германия, Австро-Унгария, Италия, Англия, Франция, Русия, Италия) и с българо-турската конвенция, Източна Румелия публично е присъединена към Княжество България.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ